Забрадки и калпаци

Забрадките и калпаците освен, че естетически завършват целостта на фолклорният костюм имат важна роля и символично значение според народните вярвания.

Народният морал и вяра са повелявали косите на омъжената жена да бъдат скрити особено от погледа на свекър, свекърва, девер. Според народното вярване, ако жената открие косите си, ще последват злини за дома и децата й, градушка ще убие посевите догдето стига погледът й ще бъде "устреляна" от зли сили. Косите на омъжената жена се крият под забрадка. Най-старинната покривка на женската глава е бялата памучна или копринена кърпа, която се нарича още и "булка". Обикновено се прегъва по диагонал, средата се полага на главата, а краищата свободно висят назад. Възрастните жени се забраждат на "баба" като двата странични края кръстосват под брадичката и ги свързват на върха на главата. По подобен начин се забраждат моми и жени при работа на полето, за да се предпазят от слънчево обгаряне. В някои райони кърпите/забрадките са допълнително декорирани с разнообразни висулки, прочелници, трепки, а теххният нежен звън съпътствал първите стъпки на младата невеста в новия живот. Особеност представлява невестинската забрадка или воал, като главата на булката се покрива с дебел вълнен или тънък прозрачен червен или жълт плат. Полагането на венчалното покривало и замяната му с невестиската забрадка се придружава от традиционни обреди ("адети").

Калпакът е важен елемент от мъжката народна носия дотолкова, че  за обида се смятало да грабнеш някому калпака. Допустимо било мъжа да ходи гологлав само, когато тъжи, когато е в черква или плаче за смъртта на своите родители. 

Младоженецът украсява калпака си с китка от чимшир и пауново перо, вързани с червен конец, за разлика от ергена който поставя китката от лявата си страна.